САМОПОЖЀРТВАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Книж. Жертвам сам себе си в името на нещо или за нещо; себепожертвам се, самоотричам се. Войводата на тази чета [Ботев] не е бил нито глупак, нито луд, за да не знае срещу каква сила се опълчва и да не разбира, че отива на явна смърт. Но го е направил, самопожертвал се е в разцвета на своята младост, съединявайки в едно думи и дела, песен и борба. Н. Хайтов, ТКБ I [еа]. Великият бог Кетцалкоатл се самопожертвал върху клада, за да даде живот на слънцето. И. Христов и др., РС I (превод), 569. Омразата към неприятеля кара хората да се самопожертват. Родопа, 1923, бр. 6, 3.